благъэ


благъэ

I зыпI. гл. близкий, -ая, -ое, близко
Гъунэгъу, чыжьэп
Ар благъэ
ЗыдэкIуагъэр благъэ, джыдэдэм къэкIожьыщт
Ежьэрэм илъэгъун благъэ гущ.

II (благъэр, благъэхэр)
1. свойственник, свойственница
Къащагъэм е ащагъэм ехьылIагъэу хэшIыхьагъэ хъугъэр ары
Благъэ яIэ хъугъэ
Яблагъэмэ адэжь кIуагъэ
2. друг
Ныбджэгъу благъ
Блэгъэжъ пыижъ хъурэп гущ.
Уиблагъэ къыуитырэм ыцэ удэмыплъэжь гущ.

III (маблэ)

лъым. горел, а-, -о
Стыгъэ, хэгъэнэгъагъ
Остыгъэр чэщ ренэм благъэ
Примусыр бэрэ благъэ

IV зыпI. гл. заплетен, -а, -о
Шъхьацыр благъэ

Толковый словарь адыгейского языка. - Майкоп, издание второе, переработанное. . . 2006.

Смотреть что такое "благъэ" в других словарях:

  • блэн — I (блэныр благъэ) гл. имасд. плести, заплетать Натрыфыр блэн фае Блэн фаеу щыIэр бэ II (благъэ) гл. имасд. горение, гореть Остыгъэр дэгъоу блэн фае …   Адыгабзэм изэхэф гущыIалъ

  • блэгъэнчъ — (блэгъэнчъэр, блэгъэнчъэхэр) тот, у которого нет свойственника, друга Благъэ зимыI Ар блэгъэнчъэ, благъэу ащ иIэ щыIэп …   Адыгабзэм изэхэф гущыIалъ

  • гъунэгъу — I нареч. близко Благъэ Гъунэгъу нахь, чыжьэп Чылэр гъунэгъу, шIэхэу тынэсыщт II (гъунэгъур, гъунэгъухэр) сосед Гъунэгъу дэгъу яI Ащ игъунэгъу цIыф дэгъу Уигъунэгъу шIумэ ифэмэбжьымэ къыптырехьэ гущ …   Адыгабзэм изэхэф гущыIалъ

  • ы-гъэблэгъагъ — (е гъэблагъэ) лъым. 1. поддерживал, а, о родственные отношения со своими свойственниками Благъэ ышIыгъ Ар ащ егъэблагъэ 2. поддерживал, а, о дружеские отношения Егъэблагъэ лъэкIо, къызлъегъакIо …   Адыгабзэм изэхэф гущыIалъ

  • зэблагъэх — (зэблагъэхэр) свойственники по отношению друг к другу, дружат вместе ЗэпышIыхьагъэх, благъэ зэфэхъугъэх Ахэр бэ шIагъэу зэблагъэх Зэблагъэхэр зэлъэкIох …   Адыгабзэм изэхэф гущыIалъ

  • къэнэфыгъэр — (къэнэфырэр) зэм. прич. осветившийся, аяся, ееся Къэпсыгъэр МэшIо нэфэу къэнэфыгъэр нахь благъэ къэхъущтыгъэ …   Адыгабзэм изэхэф гущыIалъ

  • лъэгъун — (лъэгъуныр) дело Лъэгъун иI Iоф иI Лъэгъун иIэу, къалэм кIуагъэ Илъэгъун къыгъэцакIи къэкIожьыгъ КIорэм илъэгъун благъэ гущ …   Адыгабзэм изэхэф гущыIалъ

  • тыщ — (тыщыр, тыщхэр) родные жены Шъузым ибынхэр: ят, ян, ыш ыкIи нэмыкIхэр Шъузыр ытыщ кIуагъэ Тыщ благъэ зиIэр гъогу чыжьэ рэкIо гущ …   Адыгабзэм изэхэф гущыIалъ

  • ы-уплъэкIугъэр — (ыуплъэкIурэр) зыгъ. прич. 1. проверенный, ая, ое Зизытет зэригъэшIагъэр Iофэу ыуплъэкIугъэм ехьылIагъэу доклад ытхыгъ 2. испытанный, ая, ое Ыушэтыгъэр ЛIэу ыуплъэкIугъэм благъэ фэхъугъ …   Адыгабзэм изэхэф гущыIалъ

  • хэблагъ — зыпI. гл. вплетен, а, о Хэлъэу благъэ Пшъэшъэжъыем ышъхьац лентэ шэплъ хэблагъ …   Адыгабзэм изэхэф гущыIалъ